Водката е алкохолна напитка, състояща се основно от вода и етилов спирт. Названието ѝ идва от думата „вода“. При производството на някои видове водка се добавят в малки количества захар, натриев бикарбонат, настойки от билки или от ръжен хляб. Водка се прави от ръж, пшеница, ечемик или картофи, и се разрежда с вода и филтрира. За да бъде кристално бистра, напитката се филтрира през филтри от кварцов пясък и активен въглен. Алкохолното съдържание най-често е 40°, но достига до 56°.
Според историците, има две версии за раждането на тачената напитка. В първия вариант откривател на водката е арабският лекар Парес. През 860 г. той смесил вода и спирт и получил течност, която според него можела да се използва само за медицински цели. Други обаче са убедени, че родината на огнената вода е Александрия. Неин автор пък бил един монах на име Зосима де Панополис. Векове по-късно се стигнало и до дестилат на водката. След опитите на италианския алхимик Валентиус и Арно де Вилньов от Прованс, напитката станала чиста и било възможно да се пие. Смята се обаче, че водката стига до Русия едва през XV век. Постепенно местата, на които се дестилира невероятното питие стават повече от 5000. Сред старите страници от историята на великата империя е записано, че за определен период от време водката става и разменна монета.
Развитието на науката подпомага усъвършенстването на методите за производство на водката. В своята дисертация от 1865 година, «Комбинацията между алкохол и вода», руският учен Дмитрий Менделеев изчислява идеалното съотношение, при което водката става най-вкусна. През 1894 година неговата 40 градусова комбинация е патентована под името «Московская особая». Менделеев изобретява и т.н. «стопка» — традиционната руска чаша за водка. Технически погледнато, водката е чист алкохол, който обикновено е филтриран и разреден с вода, преди да се бутилира. Целта на всеки производител е да произведе възможно най-чистия алкохол. Процесът на производство не се различава особено от този на зърнено уиски. Неутрален спирт може да бъде произведен от всичко, което съдържа скорбяла. Принципно за производство на водка се използват меласа, захарно цвекло, картофи, ръж, пшеница, ечемик, просо, царевица и дори преработен метанол.
При всички алкохолни напитки водата е от най-съществените и значими съставки и определя голяма част от качествените характеристики на крайния продукт. Водката не само не е изключение, но дори мога да кажа, че при водката тази съставка е жизненоважна. Експерти дегустатори са установили, че качеството на водките, произвеждани в Москва, се променя при смяна на водоизточника. С право Финландия може да претендира за безгранична чистота на своите марки водка, поради водните запаси, намиращи се в глетчерите там. Същото важи и за Сибир. Водата се използва два пъти при производството на водка. Първият път е когато се смесва със суровината, преди тя да ферментира и отново, в края на процеса, когато алкохолът се разрежда до определени обемни единици, преди филтрирането. Докато някои производители имат късмета да използват чиста изворна или глетчерна вода направо от източника, то други трябва да омекотяват и деминерализират водата, преди да я използват. Дестилираната вода се използва широко при производство на водка, но тя придава аромат на изветряло (ако изветрялото въобще има аромат) или по-скоро на евтино, затова не се използва при производство на премиум марки.
Тук може да се запознаете с произвежданите от Винпром АД Велико Търново: Водка Шок Класик и Водка Шок Спешъл.