Оцетът е един от най-древните хранителни подправки, които човечеството познава. Латинската дума за „оцет“ – acetum. В Древен Китай го приготвяли от ориз и го използвали за лечебни и козметични цели, докато в Япония му придавали чудодейна сила и смятали, че той е способен да запази младостта, здравето и силата на организма. В Индия пък масово прилагали оцета за лекуване на рани, изгаряния, кръвотечения и дори ухапване от змии. През Средновековието лекарите посещавали болните от чума, носейки със себе си шишенце оцет за дезинфекция на ръцете. В началото на 20-ти век американският лекар Ф. К. Джарвис преоткрива лечебните свойства на ябълковия оцет, запознавайки се с народната медицина, която използва оцета като средство за лечение на различни болести. През 1958 г. Той дори издава книгата „Да живеем 5 пъти по 20 години”, в която обширно описва уникалните лечебни свойства на ябълковия оцет.
Бактерии, произвеждащи оцетна киселина, има по целия свят и всяка култура, практикуваща варене на бира или производство на вино, неизбежно е открила оцета като естествен резултат от излагането на тези алкохолни напитки на въздух. Оцетът е съпътствал човека през цялата му история. Той си го е приготвял постоянно, използвал го е за консервиране на храни, като подправка и като лекарство. Оцет се получава от много плодове и продукти – фурми, стафиди, грозде, захарна тръстика, смокини, захар, мед. Както от всички сладки и сочни плодове, така и от житните растения, като например от ориз може да се направи оцет. За класически открай време се смята гроздовият. След него обикновено се нарежда виненият. Дали те са останали от най-стари времена, не може да се каже точно, но са достатъчно древни, след като се срещат в кулинариите на най-отдалечени епохи, а също така – и в лечебните рецептурници.
Винен оцет можем да си го приготвим и сами, в домашни условия. Как се е приготвял някога? Събират се гроздови зърна, смачкват се, за да се извлече сокът им. Често този сок се е използвал заедно с люспите и семките. Поставят се в глинен или стъклен съд и на всеки триста грама сок се прибавя тридесет грама добре ферментирал гроздов оцет. Сами определяме количеството, което искаме да получим, съобразно горното съотношение. Капакът на съда се е замазвал с тесто или глина, за да остане затворен херметично. След това съдът се оставя на топло или слънчево място, докато оцетът узрее и добие необходимата киселинност. От друга страна, ако оставим вино на слънце от само себе си да се вкисне, получаваме качествен винен оцет. Сходен на гроздовия оцет е този от фурми, стафиди, смокини и мед, които могат да се приготвят по същия начин. Стипчивостта на различните видове оцет е различна, като при ябълковия, крушовия и дюлевия тя е по-силна от гроздовия.