Ликьор е силно алкохолна напитка, приготвена с употребата на захар, ароматизиращи добавки, растителни екстракти и дестилати, плодове и плодови сокове, както и етерични масла. Вместо захар често се използват мед, глюкоза, а също и карамелизирана захар. Ликьорът обикновено съдържа най-малко 100 грама захар на литър, а сметановите ликьори – поне 400 грама. Съдържанието на етилов алкохол в различни видове течности варира от 15% до 40 обемни %.
Историята на ликьора датира от царуването на египетските фараони. Ликьорите стават познати на обществото през Средновековието. Още от XI век в Западна Европа католическите монаси са лекували болести с отвари и еликсири, повече от които са били горчиви на вкус. Към различните спиртни тинктури са започнали да добавят мед, така са се появили ликьорите. Най-известният ликьор е „Бенедиктинският ликьор“, получен във Франция и носещ името на монашески орден.
Днешните технологии на приготвяне на ликьор включват няколко етапа. Могат да се използват два метода: Естествени и Изкуствени. При Естествения метод, където се използват естествени продукти. Използва се тинктура, мацерация (накисване) на плодове или растения, и подправки в чист алкохол или ракия, понякога траещи няколко месеца. При Изкуственият ликьор се произвежда от следните материали: спирт захар, различни видове есенции, оцветители и карамел.
Производственият процес стартира с накисване на различни плодове в спирт. Към тях се добавят корички от цитрусови плодове и различни уханни билки. В зависимост от вида на ликьора компонентите отлежават така от няколко часа до 7 дни.
Получената течност се филтрира и се подлага на дестилация с помощта на специален уред. След като и тази стъпка от производствения процес отмине, се добива есенцията от питието. Тя от своя страна се смесва с вода и захар. Продуктът се ароматизира с плодови сокове и етерични масла.
В различните страни ликьор се приготвя по различни рецепти. В Израел например в питието се влага спирт, който се прави от кактуси. В състава на ликьора могат да влизат всевъзможни плодове, но все пак производителите наблягат най-вече на своите рецепти, които са се доказали във време.
Ликьорите се делят на три типа:
– силен (35-45% алкохол и 32-50% захар): Силните ликьори се получават главно от ароматни алкохоли, дестилирани от суровини от етерично масло. Тази група включва ликьори с анасон, портокал, бенедиктин, мента, пикантни.
– десертен (25-30% алкохол и същото количество захар): За разлика от силните ликьори, със същата или малко по-голяма сладост и киселинност, те съдържат 10–15% по-малко алкохол. Вкусът им също е сладък, но по-често е кисело-сладък, с вкус и аромат на основните плодове, пикантни и ароматни суровини, какао, кафе. Най-често се използва за приготвяне на коктейли.
– кремообразен (15-23% алкохол): Появяват сравнително наскоро, едва в началото на 70-те години на миналия век в Ирландия. Тези напитки са направени на базата на натурален крем. Те се отличават с гъста, вискозна консистенция и много сладък вкус. Кремовете са най-малко алкохолното разнообразие от ликьори. Тяхната отличителна черта е гъста, лепкава консистенция, която се причинява от високо съдържание на захар – до 60% при ниско съдържание на алкохол – 20-23%.
Тук може да разгледайте ликьорите на Винпром АД Велико Търново.