+359-878-692-088 salesmanager@vinprom-vt.com
Отворено от: 8:30 - 16:30, Почивен Ден (Събота и Неделя)
Оцетът е един от най-древните хранителни подправки, които човечеството познава. Латинската дума за „оцет“ – acetum. В Древен Китай приготвяли оцет от ориз и го използвали за лечебни и козметични цели, докато в Япония му придавали чудодейна сила и смятали, че той е способен да запази младостта, здравето и силата на организма. В Индия пък масово прилагали оцета за лекуване на рани, изгаряния, кръвотечения и дори ухапване от змии. През Средновековието лекарите посещавали болните от чума, носейки със себе си шишенце оцет за дезинфекция на ръцете. В началото на 20-ти век американският лекар Ф. К. Джарвис преоткрива лечебните свойства на ябълковия оцет, запознавайки се с народната медицина, която използва оцета като средство за лечение на различни болести. През 1958 г. Той дори издава книгата „Да живеем 5 пъти по 20 години”, в която обширно описва уникалните лечебни свойства на ябълковия оцет.

Бактерии, произвеждащи оцетна киселина, има по целия свят и всяка култура, практикуваща варене на бира или производство на вино, неизбежно е открила оцета като естествен резултат от излагането на тези алкохолни напитки на въздух. Оцетът е съпътствал човека през цялата му история. Той си го е приготвял постоянно, използвал го е за консервиране на храни, като подправка и като лекарство. Оцет се получава от много плодове и продукти – фурми, стафиди, грозде, захарна тръстика, смокини, захар, мед. Както от всички сладки и сочни плодове, така и от житните растения, като например от ориз може да се направи оцет. За класически оцет открай време се смята гроздовият. След него обикновено се нарежда виненият. Дали те са останали от най-стари времена, не може да се каже точно, но са достатъчно древни, след като се срещат в кулинариите на най-отдалечени епохи, а също така – и в лечебните рецептурници.

Гроздовият оцет можем да си го приготвим и сами, в домашни условия. Как се е приготвял някога? Събират се гроздови зърна, смачкват се, за да се извлече сокът им. Често този сок се е използвал заедно с люспите и семките. Поставят се в глинен или стъклен съд и на всеки триста грама сок се прибавя тридесет грама добре ферментирал гроздов оцет. Сами определяме количеството, което искаме да получим, съобразно горното съотношение. Капакът на съда се е замазвал с тесто или глина, за да остане затворен херметично. След това съдът се оставя на топло или слънчево място, докато оцетът узрее и добие необходимата киселинност. От друга страна, ако оставим вино на слънце от само себе си да се вкисне, получаваме качествен винен оцет. Сходен на гроздовия оцет е този от фурми, стафиди, смокини и мед, които могат да се приготвят по същия начин. Стипчивостта на различните видове оцет е различна, като при ябълковия, крушовия и дюлевия тя е по-силна от гроздовия.