+359-878-692-088 salesmanager@vinprom-vt.com
Отворено от: 8:30 - 16:30, Почивен Ден (Събота и Неделя)

Тази невероятна напитка се добива след ароматизиране на етилов алкохол с анетол. Анетолът представлява етерично масло. То се образува след обработка на зелен анасон, звездовиден анасон и резене. Добавя се и смола /дъвка/ от мастиково дърво, а също и друг ароматен дестилат. Именно от мастиковата дъвка е произлязло и името на алкохолното питие. Историята на мастиката е богата и с интересни факти. Оказва се, че мастиковата дъвка /смола/, от която се произвежда тази напитка, е била позната на човечеството през античността. Според някои източници още тогава мастиковата дъвка е привлякла вниманието на Херодот и Хипократ. В старинни писания се споменава за множеството лечебни свойства на смолата. Тя се е прилагала при змийски ухапвания и бяс. Използвала се е успешно също така при кожни проблеми.  

През Възраждането мастиката постепенно успява да се разпространи по нашите земи, като значителен принос в това имат турците.  Говори се, че по време на Втората световна война цар БорисIII помогнал на един грък да се отърве от участта на военнопленник. Той пък се оказал наследник на голям производител на мастика и така царят започнал редовно да получава известно количество от омайната напитка.

Мастиката е алкохол, който по принцип се употребява при приготвянето на различни коктейли. Сред емблематичните питиета с мастика е така нареченият облак, който освен анасоново питие съдържа още мента и прясно мляко. На някои места у нас мастиката се смесва с ракия. В други коктейли може да се комбинира още с ром, уиски, вишнев ликьор. Мастиката влиза и в състава на някои изкусителни кулинарни специалитети. Тя се ползва за овкусяване на ястия от риба, както и на гозби от телешко и свинско.

Съгласно българската нормативна база мастиката е „спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 47 об. %, която е получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, изолиран чрез ректификация на етерични масла от звездовиден анасон (Illicium verum), зелен анасон (Pimpinella anissum), резене (Foeniculum vulgare) или от друго растение, което съдържа същия основен ароматен компонент в количество не по-малко от 2,5 g/l, захар не по-малко от 40 g/l, с добавяне или без добавяне на дъвково масло и/или ароматен дестилат и има специфични органолептични характеристики“.

Други напитки с вкус на анасон (анетол) са гръцкото „Узо“, френските „Перно“, „Рикар“, „Пастис“, испанското „Анисадо“, италианската „Самбука“. Много хора мислят, че напитките с анасон са на практика еднакви. Истината е, че те са много подобни, но съществуват минимални технологични различия в малки примеси, които създават минимални разлики между различните видове питиета. Въпреки приликите си, мастиката не трябва да се бърка с традиционната за България анасонова ракия (анасонлийка), която е класически дестилат на ракия (вид ракия, каквито са различните плодови ракии, като сливова, крушева, гюлова (от трендафил), но включващи анасон.

Нерядко при сервирането на мастика се наблюдават грешки. Така например някои потребители имат навика да съхраняват бутилките с питието в камери. Според експертите обаче това е в техен ущърб, тъй като след това се понижава качеството на алкохола. След подобно съхранение се изменя вкусът на питието, а кристализирането на  анетолово масло впоследствие не се разтваря успешно. В резултат на това при консумация се усеща най-вече вкус, напомнящ за спирт. Ето защо специалистите препоръчват питието да се налива неохладено, а впоследствие към него да се добавя студена вода или кубчета лед. Не трябва също така да се забравя, че при наливане на напитката в съда, той не трябва да се изпълва докрай, за да може питието да се разреди с вода после. Освен с добра компания мастиката върви и с хубаво мезе. Подходящи добавки към нея са традиционната шопска салата, млечната салата, салата от печени чушки, кьопоолу, маслинови пастети, пушени морски деликатеси, различни видове пържена риба и др. Много приятна комбинация е мастика с диня.